Уилям Дефо: Афроамериканки ме бъркат с Мик Джагър!

В света на бедността и отчаянието ни отвежда филмът на Шон Бейкър "Проектът "Флорида". А главната роля е поверена на холивудската звезда Уилям Дефо.

Продукцията може да видим на 22-ия София Филм Фест. Филмът е сърцераздирателен, но също така е забавен, визуално зашеметяващ и откровен в детайлното си фокусиране върху малко момиче, чиито фантастични дни са в сенките на "Disney World" в Орландо.

Всеки, който е гледал предишния филм на Бейкър – заснетият с iPhone "Мандарина", познава дарбата на режисьора да оставя актьорите си (повечето дебютанти, които никога преди това не са заставали пред камера) да разгръщат историята. Той се оттегля настрани, позволявайки им да опознават световете си.

62-годишният Дефо е голямата звезда в продукцията. По повод участието му в The Guardian излиза интервю с него, където той споделя за актьорския страх, щастието в природата, сбърканата свобода на технологията и какво е да бъдеш бъркан с Мик Джагър.

Никой не говори за това, че повечето актьори са пълни със страхове, защото целта винаги е в движение. Ако си умен, продължаваш да играеш едно и също, да правиш същия пиниз. Ако наистина се отдадеш на непознатото... винаги е рисковано.

Някои хора смятат, че изглеждам доста странно. Някои мислят, че съм красив. Някои мислят, че съм грозен. Какво мога да кажа?

Роден съм през 1955, в Апълтън, Уисконсин - основен поминък на града е производство на хартия. Отраснах по време на Айзенхауер. Беще нещо като Републиканска територия. Не беше лошо детство. Хората бяха трудолюбиви и добри, но винаги съм имал чувството, че има един по-голям свят, в който ще се чувствам по-добре. Дори тогава знаех - като дете.

Най-щастлив съм, когато съм в природата. Искам да кажа – дълбоко в природата. Позволява ти да забравиш и да станеш част от нещо по-голямо. Любимият ми пейзаж е джунглата до водата. Мечтата ми е да нося джапанки, боксерки и жилетка по цял ден.

Мислил съм за убийство много пъти. Имам сънища за убийства. Не съм го правил досега, защото не мисля че имам талант. Ще ме хванат. Аз съм онзи човек, който ако има храна в багажа и го спрат на митницита, започва да го избива пот по челото. Не съм по убийствата. Не съм натурален убиец.

Имам доста отличаващ се вид. Заради това не ме бъркат често с някой, но колкото пъти са го правили, винаги е с добри хора, които харесвам. Често по-възрастни афроамериканки, когато ме видят по улицата, казват "Леле! Мик Джагър!"

Оставете ме да бъда стар твърдоглавец. Информационният и технологичен свят са сбъркана свобода. По-скоро ни забавя. Илизаме на вечеря и всички са на телефоните. Загубихме контакт един с друг. Достатъчно трудно е да се бориш с течението до гроба. Сега това ни помага, защото е все по-трудно да имаме оригинално мислене.

Най-близките ми приятели са жени. Майка ми и баща ми работеха много, заради това петте ми сестри ме отгледаха. Всички, освен една, са по-голями от мен. Дадоха ми много добри съвети и ме подготвиха добре. Мисля, че заради това ценя жените повече. Но няма да кажа, че разбирам жените заради това или, че имам някаква специална вътрешна информация. Не съм самозванец.

Дръж си устата затворена и слушай. Това е най-добрият съвет, който някога са ми давали.

Играл съм кукла, полярна мечка за Birds Eye Fish Fingers. От рекламната агенция казаха: "Може да е само кукла, но трябва да има достойнство". Когато първоначално ми споделиха идеята, прозвуча наистина готино. Помислих си, че ще е анимирана полярна мечка в хладилника, напътстваща хората. Но когато видях куклата, това беше момент за размисъл. Предполагам, че хората откриха нещо в това. Със сигурност не е любимата ми роля.